Коя е причината за този феномен и може ли това да бъде преодоляно
Майка и дете. Снимка: Shutterstock
Когато е с вас, вашето ангелче се държи далеч не по ангелски, а по-скоро прилича на малко дяволче. А капризите му са достойни за филм – от онези, на които много се смеете и тайничко си плюете в пазвата да не ви се случат.
По-странното е друго – въпросното дяволче пред всички останали: татко, баби, дядовци, лели, учители в детската градина, съседи, се държи точно като ангелче. Дори не можете да си познаете детето понякога. С вас обаче си показва малките рогца. Защо?
Учени от Университета Джордж Вашингтон установиха, че децата са по-склонни да проявяват капризите си, когато са с мама, а с всички останали се държат нормално. И това е доста често срещано явление, за което си има съвсем разумно обяснение. Дори тези, които никога не са проявявали каквито и да е отклонения в поведението си в детската градина или началните класове в училище, са склонни да се глезят малко повече и да капризничат пред единия родител, като най-често това е именно майката.
Кои са причините за този странен феномен и има ли начин да се преборите с капризите на малчугана?
Дете проявява каприз пред мама. Снимка: Shutterstock
Това, което наричаме прищявка или каприз, обикновено е проява на дискомфорт, неразположение или чувство на неудовлетвореност, произтичащи от стотици различни причини. Това е здравословна и физиологична реакция, част от пътя на растеж на детето и умението му да контролира емоциите си.
„Детето е склонно да изразява дискомфорта си с хората, за които смята, че може да го разберат и утешат. Тези, към които то е най-привързано. Това несъмнено са майката и бащата. Като майката има малко по-голяма тежест, тъй като тя е неотлъчно до него в първите му години. Поведението му рязко се променя и то става мило и добро в присъствието на други хора, с които има по-далечна връзка“, обяснява д-р Елиса Манавела, психолог и психотерапевт.
Тези реакции, които се проявяват чрез сълзи, истерии, неподчинение и тръшкане, винаги имат една или повече причини, свързани с конкретна ситуация или с току-що изминалия ден.
Понякога детето иска да каже на родителя: „Цял ден си отсъствала. Бъди с мен, вместо да готвиш“, или просто става въпрос за умора или разочарование от нещо.
Важно е в такава ситуация родителят да не повишава тон и да не крещи, дори и да му се иска, защото и той е човек и вероятно вече е на ръба на нервите. Това обаче няма да помогне. По-полезно е внимателно да на наблюдавате детето, за да бъде разбрана причината за дискомфорта му и това, което то се опитва да ви съобщи.
Именно това е единствената отправна точка за постигане на мир. А причина винаги съществува, дори ако в очите на възрастния тя да не изглежда логична или рационална.
Най-големият страх на родителите е, че угаждайки на детския каприз, всъщност го разглезват и създават лоши навици. Отгатването на причината за прищявката – дали е свързана с реална нужда или липса, или пък става дума за дискомфорт, невинаги е лесно, но трябва да се научим да разбираме детето.
Леките капризи, провокирани от временни моменти на дискомфорт през деня, могат да бъдат преодолени с малко търпение и няколко дребни и лесни трика, без да губите авторитета си.
„Аз често предлагам да се използва една простичка хитрина - на пясъчния часовник. Ако детето иска да играе, но родителят трябва да приготви вечерята или обяда, може да се постигне компромис, както и в много други ситуации. Използвайте пясъчен часовник, с който да отмервате времето заедно. Докато изтече пясъка в него може да поиграете, при следващото обръщане ще продължите с работата си, после пак ще направите нещо заедно – например ще почетете книга, след това отново ще готвите и т.н. Така не пренебрегвате детето, но и не зарязвате готвенето, което също е важно и малкото трябва да се научи да не се налага, а да се съобразява и с вашите задължения“, обяснява психологът.
Майка играе с детето. Снимка: Shutterstock
Има моменти от деня, когато е сякаш невъзможно да вземете правилно решение. Сутрин например. Тогава времето ви притиска, трябва бързо да приготвите детето за детска градина, а себе си за работа, и точно в този момент то започва да се тръшка и капризничи. Освен времето, изтича и търпението ви в този момент.
„Опитайте се да предотвратите дискомфорта, като станете малко по-рано – 5-10 минути, не повече. Но събудете и детето. Така ще имате малко време, за да поиграете и след това да се приготвите на спокойствие, защото то вече ще е удовлетворено“, казва Манавела.
По принцип всички прищевки могат да бъдат смекчени, ако родителят се научи да ги предвижда или предотвратява чрез разпознаване на първите признаци на избухването.
„Трудно е, но не и невъзможно да се научите да отделяте нужното внимание на капризите и да контролирате реакцията си. Да се ядосате означава да изострите конфликта и почти гарантирано да влошите нещата. Пренебрегването на каприза и насочването на вниманието към позитивни емоции и преживявания е правилната стратегия за преодоляване на малките моменти на криза“, съветва психологът.
Деси Тодорова по материали от Giovani genitori
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари